Материи

За улеснение на читателите при покупката на тъкани по-доду ще дадем кратки данни за някои от тях.

Ангина – памучни и памучен тип тъкани, предназначени за вътрешни калъфки на възглавници, подложка за изработване на мушами и за други технически цели.
Ангора – вж. Мохер.
Бархет – памучни и памучен тип едностранно кардирани тъкани за детско, дамско и мъжко спално облекло – нощници, пижами и др.
Бархетин – памучна тъкан, предназначена за дамско и детско облекло и мъжки ризи.
Батиста – тъкан, изработена от извънредно тънки нишки от памук, лен или целволе. Употребява се за дамско бельо, хастари и др.
Брокат – тъкан от естествена или изкуствена коприна с вътък от златисти или сребърно бели нишки. Употребява се за официално дамско облекло.
Букле – текстилна тъкан с грапава горна повърхност, постигната чрез ефективни нишки от целволе с неравномерни надебелявания. Употребява се за горно дамско облекло.
Велур – памучна тъкан с особена сплитка, предназначена за горно дамско, детско и мъжко облекло.
Видлон – търговско наименование на произвежданото у нас полиамидно влакно. Отличава се с голяма механична здравина, еластичност и устойчивост на изтриване. Употребява се за изработване на трикотажни изделия, блузи, вратовръзки, тюлове, дантели, пердета и др.
Габардин – камгарна вълнена и вълнен тип тъкан, предназначена за горно облекло. Вълненият габардин се изработва от 100% мериносова вълна, а габардинът вълнен тип – от 65% мериносова вълна и 35% полиестерни влакна.
Градел – памучна тъкан, предназначена за чаршафи, работни престилки и др.
Дефтин – фина мека материя с мъхеста повърхност, предназначена за домашни рокли и др.Етамин – едротъкана тъкан, изработена от памук, целволе или химични влакна. Употребява се за бродерия.
Жарсе – трикотажна материя, изработена от вълна или памук, смесени прежди и химични влакна. Употребява се за дамско и мъжко бельо, горни дрехи и др.
Жоржет (крепжоржет) – тънка материя с вътък и основа от крепирана прежда от химични влакна, вълна или коприна.
Кадифе – тъкан с едно лице. То може да бъде памучно, копринено, от химични влакна и др.
Кадифе-рипс – памучна тъкан за горно облекло. Бива два вида – обагрено и печатано.
Каша – камгарни и щрайхгарни тъкани от мериносова вълна „каша“. Употребява се за мъжки и дамски костюми.
Лоден – маслено-зелена, кафява или сиво-меланжирана щрайхгарна тъкан – тепана или кардирана. Подходяща за лодени, палта, якета, спортни дрехи и др.
Мако – фина памучна материя с естествен жълтеникав цвят. Подходяща е за изработване на различни видове бельо.

Мохер – фина материя, изработена от вълна на ангорска коза. Познати са мохер-рипс, мохер-плюш и др.
Муселин – мека текстилна тъкан от фини нишки. Изработва се от химични влакна, камгарна вълна или памук. Употребява се за официални, булченски, летни дамски рокли и др.
Опал – памучна батиста с млечно-бял, опалов или матов цвят. Изработва се от много фини нишки.
Панама – текстилна материя от памук, целволе или химични влакна, а също и от вълна или смесени прежди.
Пике – двойна текстилна тъкан с по-груба основа и фина – най-често рипсена – горна повърхност. Изработва се от памук, целволе или химични влакна.
Поплин – фина тъкан от естествена коприна, вълна, памук, полукоприна или химични влакна. Употребява се за мъжки ризи, дамски рокли, блузи и др.
Сатен – памучна или смесена материя, предназначена за работни престилки и за подплата на дрехи.
Трико – разтеглива трикотажна тъкан, изработена от памучни, вълнени и копринени прежди или прежди от химични влакна.
Тропикал – вж. Фреско.
Флаконе – вълнени щрайхгарни тъкани, предназначени за горно облекло. Преждите за основа и вътък са от мериносова вълна и фина възобновена вълна (за мъжко флаконе) и мериносоподобна вълна и фина възобновена вълна – за останалите флаконета.
Фланела – сборно понятие за тъкани, изработени от памук, вълна или целволе, едно- или двустранно кардирани.
Фреско – материя от камгарни прежди; най-често е меланжирана. Особено ефектни са тъканите, изработени от смес на различни химични влакна. Летните и модерно щамповани фреско-материи се наричат тропикали.
Шантунг – копринени и копринен тип тъкани, изработени от буретни (пъпчиви) прежди в смес с други видове прежди и коприни. Употребяват се за горно дамско и мъжко облекло.
Шевиот – вълнени и вълнен тип камгарни тъкани за горно облекло. Шевиотите биват: чисто вълнени (от 100% вълна) и вълнени с примес от 10% синтетични влакна.
Целволе (целулозна вълна) – щапелна прежда или тъкани от нея, които се получават от вискоза. На допир тъканите са гъвкави и меки. Употребява се за бельо, блузи, шалове, поли, манта, дамски и мъжки костюми, декоративни тъкани, килими, плетива и др.
Ямболен – търговско наименование на произвежданото у нас полиестерно влакно (вж. „Полиестерни тъкани“).

Естествени и химични влакна

Според произхода им текстилните влакна се подразделят на две основни групи: естествени и химични.

Естествените влакна от своя страна се подразделят на растителни (целулозни), животински (белтъчни) и минерални.
Към растителните влакна спадат памукът, ленът, конопът, ютата и др. От тях най – голямо значение за изработването на текстилни изделия за бита имат памукът и ленът.

Към животинските влакна спадат овчата и камилската вълна, вълната от лами и ангорски кози и естествената коприна.
Към минералните влакна, наречени още неорганични, спадат азбестовите влакна, стъклената вълна и т. нар. метални нишки.

Химичните текстилни влакна се получават чрез химична преработка на различни по произход суровини. Тези влакна се подразделят на изкуствени и синтетични.

Изкуствените влакна биват:

а) влакна, получени чрез преработката на целулозни суровини, каквито са дървесината, памучните н ленените отпадъци и др.
Тези влакна са известни в търговията под името изкуствени коприни: вискозна и медно-амонячна. От изкуствените коприни се изработват тъкани за рокли, трикотаж (бельо), пасмантерийни артикули и др.;
б) влакна, получени чрез преработката на белтъчни суровини
(животински или растителни). Такива са т.нар. казеинови влакна, известни в търговията под различни наименования, като ланитал, тиолен, лактофил, кобелон и др. От тях се изработват най-различни трикотажни изделия;
в) щапелни влакна, получени от изкуствени влакна (вискоза), на които е придаден вид на естествени чрез съответна химична преработка и нарязване до определена дължина. Известни са под наименованието целволе.
Синтетичните влакна се получават в резултат на сложна химична преработка на различни органични вещества.

Според произхода и химичния им състав синтетичните влакна се подразделят на следните подгрупи:

Полиамидни: анид, капрон (СССР), видлон (НРБ), дедерон, ветрелон (ГДР), перлон (ФРГ), полан, стилон (ПНР), найлон (САЩ, Франция, Италия), рилан (СРР) и др.
Полиестерни: лавсан (СССР), ямболен (НРБ), гризутен, ланон (ГДР), тревира, диолен (ФРГ), дакрон (САЩ), терилен (Англия), тергал (Франция), теритал (Италия) и др.
Полиакрилнитрилни: нитрон (СССР), булана (НРБ), прелана, волприла (ГДР), дралон, долан, редон (ФРГ), никрилон (ЧССР), ролан (СРР), орлон (САЩ), куртел (Англия), канекалон (Япония) и др.
Поливинилхлориди и: хлорин (СССР), Пе-Це (ГДР), ровил, фибровил, изовил, лювил (Франция), бексан (Англия), евилон (Япония) и др.

Памучните тъкани на пипане са меки и топли, особено когато не са колосани (апретирани). Те се цепят лесно и нишката им е равномерна. Поради хигроскопичността си са особено подходящи за всякакъв вид долно, горно и връхно облекло, както и за спално бельо. При прането на памучни материи трябва да се има предвид, че те се свиват. Ето защо, преди да се използуват, трябва да се намокрят добре. Някои силно блестящи апретирани памучни тъкани могат да заблудят купувачите относно качеството и произхода им, но ако едно крайче се разтрие между пръстите, гланцът намалява и проличава истинската отпусната и рехава тъкан.

Понастоящем се произвеждат редица модни памучни артикули, имитиращи ленени, при които памучното влакно не е равномерно, а нарочно изпредените фламени или пъпки го правят подходящо за съвременно горно и връхно облекло.Полуленените тъкани са едни от най-подходящите за спално бельо. Те се изработват от смес на лен и памук.
Ленените тъкани са сиво-жълтеникави или сиво-бели, а след химическо избелване стават чисто бели. Естествено избелените ленени тъкани остават със сиво-бял оттенък, но в замяна на това са много по-здрави от химически избелените. Ленените тъкани държат хладно и са по-твърди на пипане от памучните. Поради неравномерните си нишки те не могат да се цепят, затова трябва да се режат с ножица. Не са подходящи за долно облекло, понеже не топлят достатъчно и не могат да поемат задоволително отделящата се от тялото влага. Затова пък са отлична и незаменима материя за покривки за маси, кърпи, салфетки и други подобни домакински изделия. Ленените тъкани се мачкат лесно, поради което сега се тъкат смесени с целволе с лененоподобна фактура, които се поддават много добре на апретиране.

Ленените и полуленените тъкани днес се използуват в бита гладко обагрени, пъстротъкани или жакардови.
От действието на водата памучните и ленените тъкани набъбват, и то толкова по-силно, колкото температурата на водата е по-висока. Набъбването на влакната е причина за свиването на изделията, което обикновено е по-голямо при първото им изпиране. По тази причина тъканите от памук или лен трябва предварително да се накисват във вода или да се перат и сушат, без да се изпъват.

По-слабо алкалните разтвори на содата бикарбонат, содата за пране и на поташа (калиев карбонат) спомагат за набъбването на памучните и ленените влакна, но не променят физичните им качества. Силно действващите разтвори обаче на содата каустик (натриева основа) ги разрушават.

Включените във влакната содови разтвори се отделят трудно. Поради това след обработката на тъканите с такива разтвори те трябва да се изперат няколко пъти с вода и след това да се потопят във вода, подкиселена с оцет (на 10 л вода 200 г оцет).
Памучните и ленените тъкани при досег със сярна или азотна киселина даже и при обикновена температура се овъгляват, поради което тези киселини не трябва да се употребяват при домашни условия.
Памучните и ленените тъкани се разрушават от по – гъстите (концентрирани) разтвори на белина, кислородна вода и други избелители, особено когато те са силно затоплени. Поради това с тях трябва да се работи при температура 20-30° С, и то с разредени разтвори.

Спиртът, бензинът и други разтворители не оказват съществено въздействие върху памучните и ленените тъкани.
От продължителното действие на слънчевата светлина памучните тъкани намаляват здравината си. Действието на светлината е по-силно върху избелените, отколкото върху неизбелените памучни тъкани. Тези тъкани се. нападат от мухъл и плесени, като от продължителното им действие се разрушават напълно. Ленените тъкани се влияят незначително от светлината.

Тафта – блестящ, фин копринен плат, който се отличава със своята плътност, въпреки, че е тънък. На допир е шумящ и пада много добре, поради тази причина се използва най-често при булчинското и бално облекло.
Креп – няколко тъкани, съставени от сплитане, които са силно усукани преди тъкане, придавайки на плата значителна гладкост, гъвкавост и естествен блясък. Има много видове креп, включително марокански креп и креп жоржет.
Шифон, муселин, гренадин – леки, матови тъкани, изработени от фини, усукани нишки, разпределени рехаво, за да бъде платът прозрачен.
Органза – тъкан, изработена от коприна, която също е прозрачна и фина. Много често органзата се произвежда от полиестер или найлон.
Сатен – тъкан, която обикновено има лъскав външен вид и в която точките, където вътъкът се пресича са скрити, така че платът е с гладка, равномерна повърхност. Сатенът пада тежко и красиво и поради своята гладкост се използва често при производството на бельо, нощници и други облекла, които са в директен контакт с кожата.
Кашмирът е мек, нежно падащ, лек вълнен плат, особено ценен заради своята мекота и дълъг живот. Наименованието произлиза от кашмирската коза, от чиято вълна се произвеждат пухкавите влакна, с дължина от 3 до 9 сантиметра.
Мохерът е копринено-подобна вълна, произвеждана от ангорска коза. Влакното е тънко, с дължина от 20 мм до 30 мм. То е едно от най-старите текстилни влакна, които се използват. Мохерът е едновременно здрав и еластичен, отличава се с високата си лъскавина и блясък. Той е траен и устойчив на влага, разтягане и смачвкане. Мохерът се смята за луксозен плат, заедно с кашмира, ангората и коприната и обикновено е по-скъп от вълната. Той се използва в производството на палта, зимни шалове, шапки, костюми, пуловери, сака.
Кадифе – луксозен, копринен плат, характеризиращ се с гъсти влакна, които са отрязани на еднаква височина, образувайки повърхност, наподобяваща кожа. Гърбът на кадифения плат е равен, докато отпред, кадифето може да е както равно, така и пресовано, за да добие различни форми и орнаменти.
Туид – дебел, вълнен плат, използван за производството на облекло, с произход от Шотландия.

Велкро (търговска марка) – найлонов плат, използван за бързо закопчаване надрехи, обувки и други чрез прилепване на събираните части.
Спандекс, ликра или еластан е синтетична нишка, известна със своята изключителна еластичност. Тя е по-здрава и трайна от каучука, нейният основен, несинтетичен конкурент. Името произлиза от английската дума „expand“ („разширявам“), а световен мащаб „spandex“ е познат като еластан или ликра.
Спандекса се използва в производството на облекла, при които удобството е от особена важност като например: спортна екипировка, бански костюми, ски панталони, ръкавици, трикотаж, чорапи, бельо и други.
Велур или филц – тежка материя, която наподобява кадифе. Той се прави обикновено от памук, но може да бъде направен от синтетични материали като полиестер. Велурът се има широко приложение, не само в дрехите и обувките, но и в тапицериите и дори тапети.
Аба – плат, изтъкан от козя или камилска вълна.
Акрил – синтетичен плат, характеризиращ се с това, че е мек, топъл и наподобява вълната като усещане при допир. Акрилът се използва в облеклото като по-евтина алтернатива на кашмир.
Ацетат – това е тъкан от синтетични влакна с гладка повърхност и копринен вид. Изсъхва бързо и не абсорбира лесно влагата. Повечето ацетатни тъкани се нуждаят от специфични грижи при тяхното почистване и сушене. Ацетатът се използва широко в текстилната промишленост поради отличното си драпиране и мекота.
Тюл – фина, ефирна тъкан изработена от найлон, коприна или памук. Платът е мрежест и поради това най-широко се използва в направата на сватбеното було.
Лен – плат от естествено, ленено влакно, който е много здрав и удобен. Той има гладка повърхност и трудно се замърсява. Използва се най-често за направата на покривки, чаршафи, пердета и други. Облеклата от ленено влакно са предпочитани през лятото, поради това, че тази тъкан оставя кожата да диша и пропуска въздух. Освен това е лека и оставя чувство за прохлада, без да спарва, тъй като ленът лесно попива вода и много бързо изсъхва. Той е по-твърд от памука и се мачка повече.

Най-важното за една дреха е материята на плата.

След това важно е как е обработен плата (вкл. боядисването), какви и колко здрави са шевовете, как е зашита подплатата, какви са копчетата и ципа, добре ли са обшити джобовете и ръбовете.

Марковите дрехи обикновено са с високо качество по всички показатели, но включително и цената 🙂 Ако обаче избирате внимателно, ще може да подберете качествени дрехи и от “неизвестни” фирми.

ВИДОВЕ МАТЕРИИ

Материите биват:

1. Естествени, растителен произход (памук, лен)
2. Естествени, животински произход (вълна, кашмир, коприна)
3. Изкуствени (вискоза) – на основата на целулоза. Извличат се като естествените, но се обработват като синтетичните.
4. Синтетични (полиестер, акрил, найлон, ликра) – на основата на петрол.

ХАРАКТЕРИСТИКА

Естествени – памук
COTTON
Памукът е мек, силно попивателен. Затова и лесно се цапа. Подходящ за бельо, спално бельо, хавлии, тениски. Лесно се глади, но и лесно се мачка. Не е еластичен и не е подходящ за спортни екипи, освен ако не е в комбинация с друга, по-еластична материя. След пране се свива. С времето губи формата си.
Естествени – лен
LINEN
Ленът е мек, но по-здрав от памука. Държи хладно и е подходящ за летни дрехи. Много лек. Не е еластичен. Не попива добре, затова пък не се петносва лесно. Като всички меки материи, лесно се глади, но и лесно се мачка.
Естествени – вълна
WOOL
Вълната е най-топлия плат. Тежък. Може да “драска” по кожата, ако не е обработена добре, така че винаги пробвайте на голо. Не попива лесно, но накисната във вода (при пране например) става много тежка. Съхне трудно.
Естествени – кашмир
CASHMERE
Кашмирът е вид вълна – козя вълна. Фина, мека, здрава и лека. Много топла, но за разлика от обикновената вълна е тънка и не тежи. Пере се на ниска температура и трябва да се простира хоризонтално, за да не се разтегне и да увисне. Може да прави “топченца” по повърхността на дрехата.
Естествени – коприна / сатен
SILK / SATIN
Коприната е нишка, която се получава от буби. Естествено лъскава, тънка и много здрава. Нулева еластичност – материята е гладка, но твърда. Не образува статично електричество.
Сатенът е коприна, изтъкана по определен начин. В някои случаи сатенът може да съдържа и други материи – синтетичните найлон и полиестер – и пак да се етикира като сатен. Разликата между сатенът и коприната е, че той е лъскав само от лицевата страна, а вътрешната е мека и мъхеста.

Изкуствени – вискоза (изкуствена коприна)
VISCOSE (ART SILK)
Вискозата се получава от естествени целулозни нишки, но с допълнителна обработка както при синтетичните материи. Лъскава или по-лъскава от естествената коприна.
Вискозата може да е изкуствен заместител също на памук, лен и вълна. Като цяло е гладка, мека, прохладна, попива добре. В същото време не спарва. Хавайските ризи в периода 1930-1950 са били изцяло от вискоза.
Синтетични – полиестер / полиетилен
POLYESTER / POLYETHYLENE
Полиестерът е вид полимер, т.е. химично съединение. Най-често под полиестер се разбира “polyethylene terephthalate (PET)” – същото вещество, от което се правят пластмасовите шишета. Полиестерите включват както естествени химикали, така и синтетични.
Като всички синтетични материи, полиестерът се мачка по-трудно, задържа цвета по-дълго и е издръжлив. За сметка на това усещането не е като при естествените материи. Лесно се наелектризира.
Синтетични – акрил (изкуствена вълна)
ACRYLIC
Акрилът е лек и мекичък, имитация на естествената вълна. Но не толкова топъл. Може да имитира и други материи. Най-добре задържа цвета спрямо всички останали материи. Тъй като е синтетичен, лесно се наелектризира.
Синтетични – найлон
NYLON
Найлонът е създаден с цел да бъде заместител на коприната. Но не в коприната за дрехи, а в коприната за въжета, парашути, палатки и пр.
Тънък е, лесно се наелектризира, не топли. Спарва. Като цяло не е подходящ избор за дрехи, освен като външно покритие – против дъжд и вятър.
Синтетични – ликра (еластан)
LYCRA (ELASTANE, SPANDEX)
“Ликра” и “еластан” е едно и също. (Всъщност “Lycra” е търговска марка, която е станала нарицателно – както “Xerox”.)
Това е синтетична, много еластична материя, често с блясък. Използва се за бански, клинове, чорапогащници, танцови и спортни облекла.

ЕСТЕСТВЕНИ И СИНТЕТИЧНИ МАТЕРИИ

Като цяло естествените материи са:

По-добри като комфорт
По-лесно се мачкат
По-лесно се цапат
Не са еластични
Не се наелектризират
Абсорбиращи
Не толкова издържливи

Като цяло синтетичните материи са:

Не толкова комфортни
Не се мачкат лесно
Не се цапат лесно
Може да са еластични
Наелектризират се
При гладене може да се стопят от висока температура
Издържливи са, включително като цвят

Често в производството на дрехи се използва комбинация от естествени и синтетични материи. Целта е да се вземе най-доброто и от двете. Така че ако дрехата ви не е 100% памук или 100% вълна, това не е страшно.

Също така обаче синтетичните материи като цяло са по-евтини от естествените. И логично, производителите са изкушени. Затова като гледате материята на дрехите, избирайте дрехи с голяма част естествени съставки.

Винаги гледайте инструкциите на етикета – как се пере дрехата, как се суши, как се глади. (Обикновено не обръщаме внимание на тези неща в магазина, защото сме се прехласнали по дрехата; после обаче това може да ви излезе през носа.)